ТОНИ ДИМИТРОВА: АКО ТРЯБВА ДА ИЗБИРАМ - ДЕБЕЛА ЖЕНА ИЛИ МАЛЪК ЧОВЕК, ПО-ДОБРЕ ДА СЪМ ДЕБЕЛА

Не ви познавах доскоро, но знаех, че ви обичам, Тони! Това изречение противоречи на всяка журналистическа етика, но това интервю е по-специално. Спирам с моите думи, за да започнат Вашите. Странно, но на места те звучат като песен.

ТОНИ ДИМИТРОВА: АКО ТРЯБВА ДА ИЗБИРАМ - ДЕБЕЛА ЖЕНА ИЛИ МАЛЪК ЧОВЕК, ПО-ДОБРЕ ДА СЪМ ДЕБЕЛА

Припомняме ви един наш разговор с нея.

Тони, какво сте правили от любов?

О, боже, какво ли не! И съм пътувала далече, чакала съм безкрайно дълго, вярвала съм - къде заслужено, къде не. Но също така съм получавала и много доказателства за любов - къде искана, къде не. Със сигурност, когато съм обичала, е било истинско, безкористно и вярно. Летяла съм от любов и съм падала с прекършени крила, смяла съм се до припадък и съм плакала до посиняване. Изобщо през мен не един път е преминавал и тайфунът на любовта, и още толкова затишия след тези стихии. Писала съм стихове от любов, мълчала съм от безлюбовие, пяла съм песни от любов, пресипвала съм от разочарования, но пък не съм спирала да вярвам в нея, защото я познавам добре. И си е заслужавало да преживявам всички тези неща.

А какво не бихте направили от любов?

Не бих осребрила душата си, не бих предавала, не бих приемала любов от съжаление или по-лошо - със сянка на сметчици и меркантилност. И не бих се унижавала от любов.

Знам, че сте свързана по особен начин с Африка. Разкажете ни повече за това.

Искам да опозная Африка. Била съм в ЮАР, Замбия и много кратко в Зимбабве. А има още толкова много! Ще запомня злокобното усещане за враждебност в Йоханесбург, красивия крайбрежен и слънчев Кейптаун, дивите животни в Крюгер парк, добрите хора в Замбия и Зимбабве, зебрите в двора на хотела ни и много слънце. Парата около водопада Виктория, мека като детска пелена, грохота на водата и зелено, зелено... Дано пак се върна на този континент.

Къде мечтаете да отидете?

Нямам време да изпадам в мечтания. Като ми се пътува, заставам пред атласа и гледам. Малко ми трябва да реша накъде. Разбира се, месеци преди самото пътуване си отбелязвам в тефтера датата и съобразявам ангажиментите си. Мечтая да обиколя много места: Непал, Бутан, Барбадос, Свазиленд, Бруней, Джибути. Често си пътувам в Google world и ми е страхотно забавление. Мечтая за Сибир и тези непознати републики в бившия СССР Бурятия, Ингушетия и мн. др.

Вие сте сигурно от единиците популярни личности, които са обичани от всички. Ако не обичани, то със сигурност към вас няма негативни настроения. Има и други прекрасни творци и добри слънчеви хора, които обаче страдат от постоянни и необясними нападки. Вие как държите омразата и завистта надалече?

Никога няма да ме чуете да казвам: „Този или онзи, или пък хората ме обичат.” Не живея с мисълта, че обичта на хората ми се полага. Напротив - те сами избират кого да обичат и да уважават. Ако съм заслужила добрите им чувства - чудесно, но аз също им отговарям с това. Какво искат - малко топлина, човещина и обич - не е трудно. Ако го чувствам така, така и правя. Не е поза, не е заучено, не е маниерничене - това съм си аз. Нямам лице за пред публиката и друго за в живота. Не заучавам думите предварително - те сами ми идват. Често чета в очите на хората техните емоции, когато пея и когато има взаимност, има и магия. Магията на песните, на красивите думи - те не са само моя заслуга, а и на техните автори.

Разбира се, давам си сметка, че има и много, които не ме харесват, но не страдам от това - та нали всеки има различен вкус! Не се натискам да ме харесват всички, напротив, пея там, където ме чакат и искат да ме чуят.Забранила съм да ме предлагат, чакам да ме поискат.И това е най-вярната политика за мен.

Освен това знам, че има и колеги, които не ме понасят - аз също имам своите конфликти и несимпатии. Не си мълча и не се примирявам, когато някой самозабрвил се и самоувъртолил се в самоизмислици колега ме нападне. И не се страхувам да отговоря. Оправдания от сорта „аз съм над нещата” всъщност за мен са извинение за малодушие и словесно безсилие. Както съм казвала и друг път, няма как само да слушкам и да папкам.

Виж, завистта я подминавам, не се занимава с нея, това е само губене на време и на душа.

 

снимка: личен архив

снимка: личен архив

Вашият път като певица започва през 1995 г. на конкурс, организиран от „Тоника”, нали? С какво ще запомните Гого?

 

Всъщност шоуто се казваше „Ева и Гого представят кандидати за новите Тоники”. Правеха го двамата и го излъчваха по местна телевизия. Председател на журито беше Стефан Диомов. С Диомов направихме 20 години съвместна работа и приятелство. Та тогава Гого (помня го и до днес) ме прослуша с една касета, на която беше инструменталът на моята песен, а тя нещо засече, аз умрях от страх и уплашено го попитах: „Може ли отначало?” Той със своята широка и кротка усмивка ми отговори: „Разбира се!” И ме изслуша толкова внимателно, топло и по човешки. После дойде Ева, а после, ох, появи се той - Стефан Диомов! И... някой написа моята приказка. Моята красива сбъдната приказка. Та всичко това ще запомня и няма гума, която да изтрие тези скъпи мигове.

Страхувате ли се от самотата, от загубата? Въобще как преодолявате тъгата?

Не се страхувам от самотата, защото обикновено около мене е доста шумно, натоварено, телефонът ми непрекъснато звъни, все нещо репетирам, уча, пътувам, занимавам се с какво ли не, а като се прибирам, у дома е моята Магдалена, моите майчински и домакински грижи, кучето Сара, пъзелите ми и любимите книги. Каква самота?!

Само загубите... не се свиква с тях. След тях е болката, изгаряща и вбесяваща с невъзможността да си върнеш изгубените хора.

Преди известно време в интервю за в. „Всичко за семейството” казахте, че водите непримирима борба с килограмите. А защо ви е? Изглеждате красива. Когато ви гледа човек, си мисли, че големите души и големите гласове не могат да се поберат в мънички хора...

Вярно, чеако трябва да избирам - дебела жена или малък човек, по-добре да съм дебела.Има прекрасни жени - красиви, хармонични, а душите им - пустош. Не зная дали душата ми е голяма, но ако съм малко по-елегантна, тя, душата, няма да отслабне, така че продължавам битката с тези телеса, които искам да стопя. Понякога с успех, после изгубвам битката, но не се примирявам. Аз си знам, че през каквото съм преминала, не е било лесно.

 

снимка: личен архив

 

снимка: личен архив

Не ви ли затруднява понякога това, че все още живеете в Бургас? И въобще как една майка на тийнейджър съвместява всички пътувания, ангажименти, семейство?

 

Бургас и затруднения - това са две различни неща. Аз съм заклета бургазлийка и това е мой съзнателен избор. Само разстоянията са малко по-големи, но пък не вървя пеш, а и вече имаме магистрали и е съвсем лесно. Дъщеря ми е наясно с моята професия. Когато пътувам, е инструктирана, освен това не е сама - баща ми живее до нас, така че има кой да я наглежда. Понякога ми е трудно да я будя сутрин, когато аз съм се прибрала късно, но винаги часовникът е включен и алармата му е безпощадна. А някак успявам да отида и на родителски срещи, и да свърша битовизмите си. Е, не излизаме често само двете, което си е минус за мен, но тази моя натовареност не ми дава възможност да огрея навсякъде.

Какъв родител сте, как възпитавате детето си (или може би се възпитавате взаимно)?

И аз се питам често - всъщност какъв родител съм. Уж се опитвам да я разбирам. Понякога сякаш говорим като равностойни приятели, понякога се караме. Много често си казваме колко се обичаме, по понякога над нас надвисват тъмни облаци и всичко се обръща с краката нагоре. Всички говорим за трудната тийнейджърска възраст, но дали е така? Самата аз съм затънала във въпроси и невинаги отговорите ме удовлетворяват. Не правя изключения от всички майки - искам само доброто за нея, но как и дали тя разбира всичко? Въпроси, въпроси...

Тежи ли ви да сте самотна майка на тийнейджър?

Не ми е лесно, но това е положението. За съжаление аз съм и бащата, и майката. Таткото си има друго семейство и някак се отдалечи от нас, а насила не става. Изборът му наранява детето ми, но дано един ден се усети, че бащинството не е само 100-те лева издръжка.

Не се ли уморявате понякога от това да сте силна, активна, можеща всичко жена? Не ви ли се ще да се опрете на нечие рамо, някой да сваля от вас товара от време на време?

Да, уморявам се, но не се оплаквам. Така е трябвало да стане. Рядко някой иска да поеме част от товара, по-скоро този някой ти слага още някой и друг товар. Но пък толкова много жени са в това положение, че си мисля, че отдавна силната част от човечеството е женската.

 

Моят принц някъде се бави, може би е уморен. Вярвам, че е някъде и ако се появи, имам толкова много да му кажа или пък да помълча.

 

Моят принц някъде се бави, може би е уморен. Вярвам, че е някъде и ако се появи, имам толкова много да му кажа или пък да помълча.

Досега житейската Ви равносметка каква е?

 

Че тъмните и тъжните неща в живота ми са по-малко от светлите. Че през всичките тези години съм успяла да заобичам много хора и да ги направя свои приятели, че съм сигурна в приятелството на толкова много от тях, че това ми е огромна част от силата. Че в живота си досега съм гледала да съм на страната на доброто и справедливото, че не съм измамила, предала или излъгала някой и че имам искрени поводи за радост и спокойствието да гледам хората в очите.

Какво си помечтахте за идните години?

Само да сме здрави - тогава и мечтите си заслужават, и сбъдването им е истински празник. Да изпея още песни, да се смея до припадък, да не се притеснявам, да изиграя още роли ( Тони участва в пиесата „Диагноза: Едит Пиаф” на драматичен театър „Адриана Будевска”- Бургас - бел.ред.), да ми е светло и чисто в душата. Да ми е здраво и добро детето, защото ако това не е така, всичко изписано по-горе няма смисъл.

Чакате ли голямата любов? Какъв трябва да е Той?

Мисля я. Това е по-точната дума. Моят принц някъде се бави, може би е уморен, леко побелял, може би и той само ме мисли. Вярвам, че е някъде и ако се появи, имам толкова много да му кажа или пък да помълча. Не го сънувам често, не го чакам с нетърпение, знам, че го има, а кога... не знам. Ще го чакам и ще се познаем.

Понякога губите ли вяра, че ще се появи?

Аз не мисля за това непрекъснато, все пак имала съм своите преживявания и не се напъвам на всяка цена да намеря някого. Даже изобщо. Не съм ловен тип жена, не се натрапвам, те нещата сами се случват. А ако загубя вяра, значи губя половината си душа. И ще е един полуживот.

 

Летяла съм от любов и съм падала с прекършени крила

 

Летяла съм от любов и съм падала с прекършени крила

Вие сте вечно усмихнат човек. Какво може да ви вбеси?

 

Имам и своите мрачни дни. Умислена и одремана - и това ми се случва. Наглостта, лъжата, неточостта и арогантността ме вбесяват. Научих се да не мълча, даже понякога съм по- бурна, отколкото трябва. Така че усмивката не ми е дежурна - има я, когато и душата ми се усмихва.

Как се чувствате като актриса? Зная, че това е била ваша отколешна мечта. Няма възраст и граници за това да изпълняваме мечтите си, но щяхте ли да я изпълните, ако не бяхте голямата Тони Димитрова?

Много развълнувана, натоварена с отговорност, която много искам, но и съвсем неизживяваща се като човек, за който няма проблеми. Възхищавам се на артистите, защото са толкова талантливи, толкова труд хвърлят, толкова са ми интересни и да съм част от тях е истинско добро чудо за мен. Чувствам се несигурна, защото толкова искам да съм им равностоен партньор, да се справя, защото това е едно огромно доверие от тяхна страна, което нямам право да не оправдая. Толкова съм им благодарна - и на режисьора Борислав Чакринов, и ги обичам много и завинаги!

На колко години се чувствате?

Понякога съм като тийнейджърка, а понякога като 100-годишна старица. Зависи от емоциите, които ме връхлитат. Но по-добре така, отколкото изхабена, празноглава лелка. Такава със сигурност не съм.

Всичко ли е оправдано, ако е от любов?

Чак всичко не. Познавам жертви на криворазбраната любов, познавам отровени души от любов, познавам любов прераснала в омраза, познавам любов - огромна скука, и най- обидната любов - навик. Оглупяването от любов, късогледство от любов - те не са за мен. Ако я има, любовта не зависи ни от парите, ни от колите и колиетата, нито от килограмите и плешивостта. Любовта зависи само от любовта. И когато я има, тя няма нужда от много думи и описания. И от дълбоки анализи. Както перифразирам една реклама „Не ретбулът, любовта дава криле!”

Има ли възраст за любовта, за страстта?

Няма възрастова граница за любовта, тя не е запазена само за 20-30-годишните. Човек с човек се среща и човек в човека се влюбва неочаквано, без предупреждение, без срок на годност и не по заповед. Само сърцето знае кога и в кого.

Песента, която мечтаете някой да напише за вас, се казва...?

В момента има няколко песни за правене, но нямат още имена. Както и да се казват, по- важното е какво казват! Важното е да са искрени, красиви и да са моите песни. Ако хората ги харесват и намират своите чувства, ако се усмихват или пък се натъжат, значи си е заслужавало да ни има - и мен, и песните ми.

Снимки: личен архив

Източник: www.mila.bg