Хроника на една предизвестена смърт: Стоманеното сърце на България "затуптя" преди 58 г / СНИМКИ

Хроника на една предизвестена смърт: Стоманеното сърце на България

Когато през март 1953 година е открито най-голямото железорудно находище в България, малцина са предполагали, че това откритие ще стане причина за поредица от решения, които ще променят съдбата на живописния район, скътан на южния склон на Стара планина в покрайнините на София.

И до днес за повечето хора името Кремиковци не се асоциира с малкото село, вече столичен квартал, а с гордостта на социалистическата металургия или стоманеното сърце на България - Металургичен комбинат "Кремиковци".

В продължение на три години тогавашното Главно управление за геоложки и минни проучвания изследва находището в Кремиковци, вместено сред пластове от варовици, като установява, че за мащабите на България запасите му са големи - около 250 млн. тона при средно съдържание на желязо от 30,2%. Освен желязна руда, то съдържа големи количества манган, барит, олово и цинк.

След смъртта на Сталин през март 1953 година, освен политическите сътресения, настъпва промяна и в концепцията за развитието на социалистическата икономика сред върхушката в Москва, респективно и в източноевропейските сателити на СССР, сред които и България. Приоритетите се пренасочват от селското стопанство и леката промишленост към развитие на тежката промишленост.

Металургичният комбинат е гордостта на социалистическа България

Металургичният комбинат е гордостта на социалистическа България

Въпреки недостига на суровини и липсата на значителни енергийни източници, на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, проведен в периода 2 - 6 април 1956 г., е взето решение страната ни да развива големи промишлени предприятия в сферата на металургията, машиностроенето и индустриалната химия.

Тогава е взето решение и за строителството на металургичен комбинат в Кремиковци

 

"Кремиковци" осигурява препитание за хиляди

"Кремиковци" осигурява препитание за хиляди

Това става, въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската желязна руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ, както и крайно неподходящото местоположение за транспорт на суровина и готова продукция. Властта в София обаче изтъква като аргумент, че извличаните от рудата барит и олово ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.

Ha 19 юли 1958 г. e пoдпиcaнo cпopaзyмeниe зa oĸaзвaнe oт CCCP нa тexничecĸa пoмoщ нa Бългapия в изгpaждaнeтo нa мeтaлypгичeн зaвoд и дpyги пpoмишлeни пpeдпpиятия и oбeĸти. МК "Кремиковци" e пpoeĸтиpaн нa ocнoвaтa нa тexнoлoгичeн пpoeĸт, пoлyчeн oт Москва, пpepaбoтeн и пpигoдeн cъoбpaзнo тepeнитe и тpaнcпopтнитe ycлoвия и мecтнитe инжeнepнo-cтpoитeлни cъopъжeния. Глaвeн пpoeĸтaнт нa ĸoмбинaтa e Дъpжaвният инcтитyт зa пpoeĸтиpaнe нa мeтaлypгични зaвoди нa CCCP. 

 

През есента на 1983 г. се изграждат нови мощности

През есента на 1983 г. се изграждат нови мощности

Строителството на комбината започва през 1960 година, а нa 10 oĸтoмвpи 1963 г. влизa в eĸcплoaтaция пъpвaтa дoмeннa пeщ в "Kpeмиĸoвци".

На 5 ноември лично Тодор Живков прерязва лентата пред погледите на хиляди събрани в Софийското поле хора и заявява: "Слава на кремиковските строители, монтажници, металурзи, инженери, майстори, техници и работници в производството. Да ни е честит металургичният комбинат "Кремиковци"

 

Снимка: "Изгубената България"

 

Денят е обявен за официален празник на металурга, а на откриването присъстват всички висши държавни ръководители, дипломати и тогавашният посланик на СССР у нас Николай Органов.

Заводът дава хляб на 35 000 души, като голяма част от тях са привлечени от ведомствените жилища за работниците на "Кремиковци", както и така желаното софийско жителство. 

Манифестация през 1974 година

Манифестация през 1974 година

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

 

През 1964 година започва производството на металургичен агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).

 

Кремиковски работници на манифестация през 1974 г.

Кремиковски работници на манифестация през 1974 г.

 "Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци"

Това гласи лозунгът в един от основните цехове на металургичния завод. Оказва се обаче, че пътят е тупик, а сметките са криви, защото технологията, използвана в "Кремиковци" не може да се използва за добиваната от находището руда поради ниското й съдържание на желязо. Така няколко години по-късно само 25 процента от суровината, преработвана в завода, е от рудника, а останалата част е вносна руда от СССР и други страни. 

 

Инсталация за извънпещна обработка на стомана

Инсталация за извънпещна обработка на стомана

 

Това оскъпява изключително много продукцията, най-вече заради големите транспортни разходи, тъй като блоковете стомана се превозват до завода край София от пристанището в Бургас. Реално от самото си създаване "Кремиковци" работи на загуба, а отпусканите постоянно средства от държавния бюджет потъват като в бездънен кладенец. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали.

През 1989 г. заводът се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година компанията се преобразува в ЕАД.

Дълговете на "Кремиковци" вече са огромни, като комбинатът се нуждае от сериозна модернизация. Така през 1995 г. заводът влиза в списъка на фирмите за оздравяване. Проблемите обаче са необратими и през 1999 година правителството на Иван Костов взема решение "Кремиковци" да бъде приватизиран. Към този момент дълговете на предприятието са в размер на 640 милиона лева.

На 31 март 2003 г. една от фабриките в "Кремиковци" е взривена с няколко последователни взрива

На 31 март 2003 г. една от фабриките в "Кремиковци" е взривена с няколко последователни взрива

 

На 14 юни 1999 г., с подписа на тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за приватизация  Захари Желязков 71% от капитала на "Кремиковци" стават собственост на софийското дружество "Дару металс" (преименувано през октомври 2001 г. на "Финметалс холдинг") за символичната сума от 1 долар. Държавата запазва малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са притежание на дребни акционери.

Валентин Захариев и председателят на италианската компания "Марчегалия" Стено Марчегалия

Валентин Захариев и председателят на италианската компания "Марчегалия" Стено Марчегалия

Купувачът се ангажира да инвестира в предприятието 300 млн. долара от 2000 г. до 2005 г., а държавата опрощава дългове в размер на 201 млн. лв., като по-късно с решение на Министерски съвет са отпуснати още 183 млн. лв. за погасяване на борчовете към "Булгаргаз" и НЕК.

Лидерът на КСНБ д-р Желязко Христов в разговор с Валентин Захариев

Лидерът на КСНБ д-р Желязко Христов в разговор с Валентин Захариев

 

Планираното обаче не се случва. Заводът не плаща дължимите осигуровки на работниците, заплатите също се бавят с месеци. 

Банкрутът

През 2005 г. "Дару Металс" продава предприятието на индийския предприемач Прамод Митал за 110 милиона долара. Година по-късно той взима облигационен заем от 325 млн. евро, а попечител на емисията е британската компания Law Debenture Trust Corporation. Заемът е със седемгодишен падеж, а договорът е сключен при изключително строги условия и задължения от страна на получателя на заема.

Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че "Кремиковци" не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито производство по несъстоятелност. На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността на "Кремиковци" АД. Осчетоводените задължения на дружеството до 31 декември 2007 г. са 1 629 709 000 лв.

През 1999 година "Кремиковци" е приватизиран

През 1999 година "Кремиковци" е приватизиран

 

"Налице са всички белези на прогресивно влошаване на икономическото състояние на комбината, изразяващо се в увеличаване на пасивите с всяка изминала година, намаляване на рентабилността на предприятието, на проектираната производствена мощност и огромен размер на дълговете. Всички тези факти свидетелстват за действия на управлението на дружеството-длъжник, които определено не водят до успешно развитие на предприятието", се посочва в съдебното решение.

Три месеца по-късно - 9 ноември 2008 г., е изключена последната работеща пещ - Трета доменна.

Източник: dnes.dir.bg