Млад лекар от Пловдив спаси жена с рядък тумор

БРАВО! В пловдивската Университетска болница „Каспела” спасиха жена с рядък тумор

Млад лекар от Пловдив спаси жена с рядък тумор

Благодарение на екипната работа на специалистите от Клиниките по гастроентерология и по хирургия пациентката е диагностицирана чрез иновативна технология, след което е оперирана с робота ДаВинчи. Успява да се възстанови само за 5 дни и да си тръгне от лечебното заведение напълно излекувана. 

„Жената дойде от Варна, за да диагностицираме кистата. Извършихме панкреатоскопия и установихме, че при нея има сравнително рядка кистична неоплазия, наречена интрадуктална папиларно-муцинозна неоплазия. Биопсирахме я и това се доказа хистологично. По принцип в глобален мащаб диагнозата при тези пациенти се поставя на базата на образни изследвания”, разказа гастроентерологът д-р Божидар Христов.

Той и колегите му успяват да направят и цялостно изследване на главния панкреасен канал, което при тези пациенти е почти толкова важно, колкото биопсията. Причината е, че много често кистичните тумори са синхронни и е възможно надолу по канала да се открият и други. А това е ключово за подхода и определя обема на резекцията.

За щастие на пациентката, се оказва, че кистата е само на едно място. Жената е одобрена за роботизираната операция, която пък е извършена от екип начело с проф. д-р Росен Димов, завеждащ Клиниката по хирургия. И за по-малко от седмица е изписана.

„Аз лично бях много впечатлен от това, тъй като тези пациенти стандартно при една отворена операция лежат в болница 10-15 дни. Тръгват си с дренове, възстановяването отнема месеци. Докато тази жена за пет дни си тръгва от болницата така, както е дошла, но излекувана”, посочва д-р Христов. И споделя, че добре свършената работа за него е и най-голямото удоволствие.

Въпреки че все още е в графата „млади лекари”, д-р Божидар Христов вече е сред доказаните специалисти на Клиниката по гастроентерология. Той завършва Английската гимназия в родния Пловдив, а след това и Медицински университет – Пловдив. Признава, че в рода му няма лекари, но въпреки това в ученическите си години се насочва към най-хуманната професия, защото иска да бъде полезен за останалите. А и защото за амбициозен човек като него тази професия дава големи възможности за развитие. В избора му безусловно го подкрепят майка му и всички близки. Признава, че е имал късмет още в пети курс от следването си да попадне на точното място в УМБАЛ „Каспела”. Тук получава възможност за развитие, намира добри учители и пред него се представят широките хоризонти за гастроентерологията като наука. От 2015 г. специализира „Гастроентерология“ в лечебното заведение. Асистент е и във Втора катедра по вътрешни болести, секция „Гастроентерология”, към Медицинския университет.

Категоричен е, че не е достатъчно просто да бъдеш добър лекар. Трябва постоянно да се развиваш и да вървиш напред. Това ти дава възможност да бъдеш полезен на пациентите, но и да изпитваш чувства на удовлетвореност.

„Като цяла гастроентерологията в България е на много високо ниво.  Аз имам частичен поглед върху другите специалности, но мога да кажа, че голяма част от гастроентеролозите в България са по-квалифицирани от колегите си в чужбина. Има неща, които в България се извършват от гастроентеролози, а в чужбина – от други специалности. Тоест, ние тук в някои отношения сме дори по-напред от гастроентеролозите в чужбина”, посочва медикът.

В УМБАЛ „Каспела”, която разполага с една от най-добрите гастроентерологични клиники у нас, са обхванати над 90% от практиките в световен мащаб. Д-р Божидар Христов пък се е специализирал в заболяванията на жлъчната система и панкреаса. Заедно с колегите си извършва ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, което е крайъгълният камък на всички интервенции в този област, включваща лечение на пациенти с холедохолитиаза, с карциноми на панкреаса и на жлъчните пътища.

„Стандартната холангиография може да бъде надградена с т.нар. холангиоскопия, която представлява ендоскопско изследване на жлъчните пътища. Влиза се с една камера вътре, което позволява да се биопсират тумори, да се разбиват камъни. В нашата болница извършваме също т.нар. ендоскопска ехография. Това е ехографско изследване, което обаче се извършва отвътре – с ендоскоп. Това дава възможност за оглеждане на всички органи, разположени около кухите коремни органи. Той минава през хранопровода. Може да се оценя белият дроб, в стомаха – панкреасът, жлъчната система и т.н. Там пространствената близост на тези кухи органи с органите около тях е много по-голяма в сравнение с една обикновена ехография. Отделно няма такова интерпониране на газови колекции. Това позволява да се получи един много по-детайлен образ на всяка патология”, обяснява специалистът.

По отношение на определен тип патология като холедохолитиазата например това е доказано като най-добрият неинвазивен диагностичен метод - без сериозни рискове за пациента, по-чувствителен дори от ядрено-магнитен резонанс. По този начин например пациенти с псевдокисти на панкреаса се дренират през стомаха. „Назад във времето, а и до момента извън големите медицински центрове една киста на панкреаса се лекува перкутанно. Слага се голям дрен в кистата, който стои навън през кожата. Това нарушава комфорта на пациента. Свързано е с усложнения. Докато при тази интервенция всичко остава в тялото и няма никакви видими дренове. Това, първо, е много по-удобно за пациента, второ, е доказано много по-ефективно. И на трето място е свързано и с по-малко рискове от усложнения”, обяснява д-р Христов.

Ендоскопската ехография дава възможност да се диагностицит различни тумори и да бъдат биопсирани по-безопасно за пациента. Една от последните пациентки, при които е използван, била жена с 1 см тумор на жлъчните пътища. Специалистът обяснява, че чрез този метод туморът се визуализира по-добре. Но най-важното е, че при стандартната перкутанна биопсия има около 15% риск от туморна дисеминация. Тоест, при самото убождане на тумора той се разсейва по хода на иглата и след това води до локални рецидиви.

„В нашата клиника при пациенти, при които това е възможно да се избегне, го правим. Придържаме се към добрите клинични практики и вземаме решението за извършване на дадена манипулация, като оценяваме съотношението между ползата и вредата”, споделя медикът.

В клиниката се правят всички интервенции, които се извършват върху дебелото черво, полипектомии. Доц. Даниел Дойков е сред пионерите у нас при ендоскопскака субмукозна дисекция, която, макар да съществува от немалко време, дори за Европа е все още авангардна. По отношение на гастроскопията се извършват всички стандартни манипулации като полипектомии, лигиране на кървящи варици.

Д-р Христов отчита, че несъмнено пандемията от COVID-19 е променила доста живота и работата му. От страх да не се заразят с вируса, много болни късно търсят помощ за основните си заболявания. Медиците пък дават дежурства в COVID отделението. Призивът му е хората да се ваксинират, най-вече тези с хронични заболявания.

Относно профилактиката на гастроентерологичните проблеми, според него в България погрешно битува мнението, че те са свързани само с начина на хранене. „Истината е, че голяма част от функционалните нарушения имат някаква връзка с храненето, но механизмите са много по-комплексни. От тази гледна точка човек трябва да води здравословен начин на живот. Няма рецепта. Трябва да се храни правилно, да се храни редовно, без да преяжда. Да избягва храните, които действат негативно. Същевременно е важно да се каже, че човек трябва да избягва сериозните ограничения. По принцип, за да може човек да спазва някакъв режим в живота си, той не трябва да нарушава в значителна степен неговото ежедневие. Ако по цял ден мислиш за ограниченията, които си налагаш, няма как да ги спазваш дълго време. Въздържанието от алкохол, пикантни, тлъсти храни са много важни. Тютюнопушенето, чийто негативен ефект се фокусира върху белия дроб, на практика има негативен ефект върху повечето гастроинтестинални заболявания - гастроезофагеална рефлуксна болест, хроничен панкреатит. Тютюнопушенето, дори при преустановена алкохолна консумация, е свързано с прогресия на хроничния панкреатит, по-чести болеви епизоди. Важно е да се обясни на пациентите, че голяма част от гастроентерологичните заболявания по съществото си нямат много сериозна връзка с храненето. Един гастрит много по-често е свързан с инфекция или злоупотреба с медикаменти, отколкото с храната”, обяснява той.

Посланието към по-младите му колеги пък е да останат в България, защото тук има изключително добри възможности да се развиват. Ако човек е мотивиран, иска да върви напред и е готов да се отдаде на професията, и тя може да му даде много. Но трябва да си готов да посветиш живота си на медицината.

„Никой от нас не си тръгва от болницата, докато не се свърши работата. Имам дете на 4 месеца. Искам повече време да съм вкъщи при него и при жена ми, но съм в болницата. Човек си жертва здравето, времето с близките, но това в един момент се отплаща. Медицината иска човек да й се посвети.  Но трябва да си намериш мястото.  Там, където ще ги оценят. Аз съм го намерил и от тази гледна точка съм щастливец. От санитарките до собственика на болницата винаги съм срещал подкрепа. И се чувствам късметлия”, допълва д-р Божидар Христов.

Източник: glasnews.bg