Соколският манастир – свято място, докоснато от Бога

Икона на света Богородица притежава чудотворна сила и лекува неизлечими болести, а в двора на манастира се намира скала, от която се смята, че извира целебна вода

Соколският манастир – свято място, докоснато от Бога

Всред плавно разливащите се северни склонове на Стара планина, по горното течение на Янтра, се намира Соколският манастир. Необичайното разположение на неговия комплекс, простиращ се на две различни нива, видимо разделени едно от друго, го прави един от интересните български манастири.

Умело използвайки природните дадености, строителят разполага манастирската черква на по-ниска площадка, оградена от изток, юг и запад с отвесни скали. В източната скална стена на около 5 м от сегашната черква е издълбана доста широка апсида, от двете страни на която са изсечени две полукръгли ниши.

Една естествена, с неправилни очертания кухина, отваряща се в западния край на южната скална стена, както и няколкото по-малки, но вече обезличени кухини в околните скали подсказват, че на това място по време на Второто българско царство

е имало скален манастир

През 1833 г. бъдещият униатски епископ Йосиф Соколски, деен участник в националните борби за българска църква, заедно с йеромонах Агапий от Троянския манастир възобновяват тази старинна света обител. По всяка вероятност към оцелялата скална апсида те пристрояват малко еднопространствено помещение, а монашеските килии изнасят на горната равна и просторна тераса.

Само една година по-късно, през 1834-а, манастирът се разраства. Малката черквица отстъпва място на стройна монументална сграда, която обаче остава

 скрита всред заобикалящите я скали

Над входа на западната стена се намира възпоминателен надпис, който съобщава, че храмът е украсен през октомври 1862 г. от живописците поп Павел Зограф и неговия син Никола от Шипка.

В близост до олтара на църквата в манастира се пази икона на света Богородица, за която се смята, че притежава чудотворна сила и лекува неизлечими болести.