Тайнствата на Архангеловата задушница

Да върнем в събота непрежалимите, които живеят чрез нашите спомени

Тайнствата на Архангеловата задушница

В  събота е Денят за помена на непрежалимите. Тази задушница няма точна дата, а точен ден – винаги е в съботата преди деня на архангел Михаил (8 ноември). Затова я наричат Арахангелска (съответно „Рангелова задушница”, „Хрангеловото одуше” и т.н. – според региона). Тя е „Велика”, защото е сред трите главни – останалите са Голямата задушница в съботния ден срещу неделята на Месни заговезни (което е седмица преди началото на Великия пост) и Черешовата задушница в съботата преди Петдесятница. Макар във всяко съботно богослужение да има специални песнопения и канон за мъртвите (защото това е денят от седмицата, който поначало е наречен за покойните), Църквата ги е отредила за всеобщо възпоменаване на душите на починалите християни с църковен помен в чест на мъртвите. 

По всичко изглежда, че тези дни за всеобщ помен не ги е избрала Църквата, а тя самата е вписала своите богослужебни обреди към по-стари подобни служби. Всеизвестно е, че живеем на земя, където още от поне осем хилядолетия обожественият покойник е поставен като свят посредник между хората и Бога – както е в раннонеолитното светилище край врачанското село Оходен, където „иконите” са скелети на предци. Преди 33 века Дионис е учил дядото и бащата на Орфей как да се свързват с Оня свят, а след няколко столетия посветени от обожествения цар на гетите-траки Залмоксис е наставлявал народа си да избира в смъртта посланици към Всевишния да изпраща по тях своите послания. За всичко това е ставало дума неведнъж, а тук го напомням само защото смятам, че тази пренесена през хилядолетията обредна практика е по-разумното обяснение защо малцина от днешните православни започват от черквата ритуалите си на този ден. А в православния храм тази съботна служба е заупокойна и е призвана да утешава близките на покойниците като им напомня как божиите ангели се грижат за мъртвите. Богослужението е с молитви за починалите и на обща панихида се споменават починалите с вярата, че изкуплението се простира над живи и умрели със силата на Светия Дух. Там канонично вярващите занасят своя принос за мъртвите, та първо свещениците да изрекат над житото и отредената за пóмена храна своите душеспасителни молитви и да я прикадят, докато камбаните бият траурно с отмерен удар за дълго отекващ звън. 

Вярващи или невярващи в способността на поповете да осветят храната за мъртвите, на такъв ден всички съвестни близки на починалите посещават техните гробове. Често дори атеистите не просто оскубват бурените и поставят цветя, а – дори и леко сконфузени (да не „заприличат на бабичките”) – по хилядолетна традиция преливат с червено вино, палят свещи и след това „подават” жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“ на роднини, съседи и наминали на гроба близки на починалия, а също и на хората по околните гробове. 

Добре е да не се подминават и непознатите – това не е само по християнски, а и завет от времената на „пратениците”, които ще отнесат жеста за утеха на „адресата”. Храна не се оставя върху гроба, защото е за живите – да споменат с добро покойниците, които искаме да бъдат почетени.

За притеснителните мъже, които не са имали сигурен наставник в традицията, ще припомня, че гроба прелива с червено вино най-възрастната жена. На свой ред тя трябва да започне от мястото, под което би трябвало да е главата на покойника и да продължи наляво, докато изпълни три кръга по края на „вечния дом“. Православният пали свещ в знак на вярата, че пламъкът напомня за безсмъртието на душата. Прикаждането на гроба с тамян символизира чистата молитва, с цветята по паметника обкичваме добродетелите на починалия. 

На общата поминална трапеза „по закон” има червено вино, варено жито, питки или обреден хляб, месо (пилешко или агнешко), ябълки и други плодове, а през последните столетия са добавени дребни сладки, бонбони и ядива, обичани от непрежалимите ни, защото това също е повод да ги споменаваме често на масата. Щом приседнем, първата хапка се слага на земята, а там се отлива и първата глътка вино от чашата с думите „Бог да прости...” и задължително се споменава името на починалия. 

По несъмнено много стар завет на масата обикновено се оставя празно място – за покойниците, които биха дошли да се нахранят с нас. Понеже тази Голяма задушница е последната за годината, някъде на трапезата поставят седем различни ястия (според любимите на починалия) за да се „получи“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

От незнайни времена по някои райони из България е останал обичай при тези помени съседите да си раздават сол и брашно „за да се разсипят и стопят греховете на умрелите така както брашното и солта”. Още по-странен излежда заветът, съхранен от предците, в някои къщи първо да се дава от приготвеното жито – което наричат „коливо” – на кокошките „за да не умре друг от къщата”.

Нататък става все по-трудно да се прецени докъде свършват остатъците от древните обредни богослужения и кое е преляло в поверията. Някъде смятат, че когато над общите поминални трапези зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника. 

Да не забравим!

Понеже Архангел Михаил е архистратегът на Христовото войнство, на Архангелова задушница специално се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и затова народът ни я нарича Мъжка задушница. 

В Католическата църква мъртвите се възпоменават с ритуали на гробищата на 1 ноември — в деня на Вси светии. Този ден в Православната църква се празнува в първата неделя на Петдесетница и не е свързан със споменаване на мъртвите.

Приготвяне на варено жито за Задушница:

Добре е груханата пшеница да се накисне от предишния ден във вода. На следващия се отцежда от течността и се слага в дълбока тенджера. Залива се с толкова вода, че да припокрие с 2- 3 пръста житото. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на слаб огън да ври, като се наглежда да не се изпари водата и, ако трябва, се долива вряла вода да не загори. Обикновено един час е достатъчен за зрънцата да набъбнат и омекнат. Готовото жито се оцежда добре и се изсипва на кърпи да се подсуши. После се обърква добре с 200 гр захар на пясък, добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон и около 100 гр. галета. Щом всичко хубаво се омеси, похлупва се и се оставя за през нощта на хладно място да се овкуси. 

На Задушница се разпределя в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар и с канелата върху всяка от тях се прави кръстче, та така се раздава на помена.